Семейното право обхваща обществените отношения ,свързани със семейството, като значителен дял от него заемат разводите и всички последици от тях.

При развода двамата съпрузи са изправени пред два варианта, а именно:

Развод по исков ред , и развод по взаимно съгласие като вторият вариант съчетан със споразумение, е със значително опростена процедура съгласно чл.51 от Семейният кодекс.

Когато бракът между двамата съпрузи е непоправимо увреден и те решат да го разтрогнат, то най-щадящият и за двамата начин за неговото прекратяване е чрез, развод по взаимно съгласие.При него не е необходимо да се посочват причините за раздялата, не се посочва и кой е виновен за неуспеха на брака, просто се заявява непоколебимото желание за развод и на двамата съпрузи, в една обща молба до Районият съд по местоживеене.
Предимството при този вариант е ,че двете страни сами определят параметрите на отношенията които ще настъпят след развода, а именно подялбата на общото имущество и отношенията си с децата. Наред с това двамата трябва да постигнат споразумение дали ще дължат издръжка по между си, издръжка и нейният размер по отношение на неълнолетните деца , ще смени ли съпругата фамилното си име или ще запази настоящото, кой ще остане да живее в семейното жилище и др. Делото за развод по взаимно съгласие по правило приключва в едно-единствено съдебно заседание.Съдебното решение, с което се допуска разводът по взаимно съгласие е окончателно не подлежи на обжалване пред по-горна инстанция, същото влиза в сила от датата на постановяването му.
Другият вариант е когато съпрузите не могат да постигнат съгласие по отношенията си след развода/имуществени или неимуществени/: В този случай се подава молба за развод по исков ред и съдът решава всички спорни въпроси. Тази процедура е по-скъпа и при нея се доказва вината за разтрогването на брака.